неделя, 14 септември 2014 г.

Памперси, депресия, бягство


Три дни остана у дома майката на съпруга ми – да ми покаже как да го къпя, как да сменям памперси, как да го храня …
Храненето и къпането как да е – те явно са от типа вродени умения …обаче ПАМПЕРСИТЕ … ти да видиш … напиканите лесно, обаче … осраните /без извинение/ …ги сменях първите дни на прибежки и припълзявания до банята и обратно – ходех да плаша тоалетната чиния … не си правя майтап … просто не ми понасяше  …
Бързо обаче свикнах …и до днес недоумявам като как стана тази работа.
Не че са станали по-малко миризливи …, явно майчинския инстинкт проработи и в тази си част …

Заспиваше по часовник и се хранеше по часовник … Обичаше рано сутрин да се кара на Милен Цветков /тогава излъчваха повторенията/. А през деня … О! През деня беше фен на 24 kitchen .
Всички харесват Хорейщо – От местопрестъплението:Маями – само ТЯ се сърдеше, когато го пусках да гледам.

Първите месеци беше лесно. Когато исках пет минути за себе си я оставях в кревата и бягах в кухнята – кафе, цигара /не кърмех/, ФБ … Бързах обаче да се върна – имах чувството, че съм я изоставила.

Когато за първи път се наложи да извикаме бабата за няколко часа, защото трябваше да изляза – щях да си счупя краката от подтичване по улиците – каниха ме на кафе … аз обаче имах усещането, че това ще е вид предателство спрямо НЕЯ …

Тогава се намеси моя съпруг и ми се скара – в крайна сметка ако ти не си починеш малко,  ако не се разсееш – как искаш после да си адекватна с детето … чувствах, че е прав, борих се J, но той победи. Дори излязох на вечерно парти с колеги …


След време на едно обучение разбрах, че то си има и специална терминология за това явление … и, че именно той ме е спасил от затъването в блатото на депресията…

Няма коментари:

Публикуване на коментар