За или против ракията?

Ако сте изпитвали удоволствие в горещите летни вечери да изпиете една студена ракия със салата или пък чаша бира с или без картофки …това не означава, че когато станете родител няма да имате право да си спомняте радостите от онзи другия живот, дето сте го оставили  зад гърба си.

Не само, че имате право, но дори е задължително да не захвърляте с лека ръка всичко онова, което Ви е карало да се чувствате живи преди.

Сега е ясно, живи сте – не се налага някой да Ви щипе по рамото, за да се събудите. За тази цел си имате часовник-  жив, усмихващ се, оригващ се, падащ от леглото, хленчещ – отдавна вече не си навивате аларма, за да станете сутринта, дори и биологичния ви часовник е излязъл в почивка.

Не е лошо да изпиете една ракия вечер, след като домочадието сте го приспали … Лошо е ако не Ви пука дали детето реве, дали  болно или здраво, дали е нахранено, дали му е студено или топло, дали е облечено или голо, дали е спокойно или изнервено …Лошо е ако Ви трябва специална причина, за да го гушнете, да го целунете и да му кажете, че го обичате – без значение дали то знае или не значението на думата обич. По-важното е, че то усеща …, а има достатъчно време и да научи.

Не е лошо ако мама и тати са седнали да изпият по бира пред телевизора и дадат на бебчо да си потопи пръстчето в пяната.

Лошо е ако те си пият бирата, без да имат представа ТО /детето/ в коя част на стаята се намира, дали е в леглото/кошарата ..и изобщо дали е в апартамента.

Лоши са не чашата ракия или бира, лошо е безхаберието!

Да погледнеш и себе си

Да Ви се е случвало да излезете от вкъщи по нощница и да не обърнете внимание – нахлузили вехтите маратонки и да притичате до близката бакалница за тесто за мекици …

Е, не – точно по нощница не съм излизала /все още/, но да не погледна, че веждите ми са обрасли и почти са се слели в една …, да не обръсна краката си и да хукна по бермуди за хляб …мдааа ….кофти.

Толкуз кофти, че чак се стреснах … и сега преди да хукна правя щателен преглед на принципа -  чадър, шапка и аз …

Затуй по една контра на пергелите при всеки душ – без значение дали ти се очертава светско събитие или не …

Виж гребена не е задължителен – винаги може да се оправдаеш с вятъра от североизток дето вее откъм Дунав J

Абе както се казва никогаж не е късно да станеш за резил!!! Нали комшиите все трябва да има за какво да си говорят J

Подобни ситуации действат отрезвяващо … Майчинство, майчинство …, но трябва да се погледнем в огледалото – и отсреща да ни намигнат с усмивка, а не крокозъбел …

Не е казано, че трябва душата ни да повехне, само защото сме станали майки –  не може ли да довършим прането … и сложното изречение/статус във социалната мрежа, да мислим задълбочено и в същото време да сме заредили шишетата с мляко и да сме готови за акцията – „Укротяване на гладната”… толкова много ли искаме – едва ли!

Никъде в дебелите книги не пише, че трябва да отложим стремежите си за себеизразяване, докато не пратим децата в Университета!

Памперси, депресия, бягство

Три дни остана у дома майката на съпруга ми – да ми покаже как да го къпя, как да сменям памперси, как да го храня …

Храненето и къпането как да е – те явно са от типа вродени умения …обаче ПАМПЕРСИТЕ … ти да видиш … напиканите лесно, обаче … осраните /без извинение/ …ги сменях първите дни на прибежки и припълзявания до банята и обратно – ходех да плаша тоалетната чиния … не си правя майтап … просто не ми понасяше  …

Бързо обаче свикнах …и до днес недоумявам като как стана тази работа.

Не че са станали по-малко миризливи …, явно майчинския инстинкт проработи и в тази си част …

Заспиваше по часовник и се хранеше по часовник … Обичаше рано сутрин да се кара на Милен Цветков /тогава излъчваха повторенията/. А през деня … О! През деня беше фен на 24 kitchen .

Всички харесват Хорейщо – От местопрестъплението:Маями – само ТЯ се сърдеше, когато го пусках да гледам.

Първите месеци беше лесно. Когато исках пет минути за себе си я оставях в кревата и бягах в кухнята – кафе, цигара /не кърмех/, ФБ … Бързах обаче да се върна – имах чувството, че съм я изоставила.

Когато за първи път се наложи да извикаме бабата за няколко часа, защото трябваше да изляза – щях да си счупя краката от подтичване по улиците – каниха ме на кафе … аз обаче имах усещането, че това ще е вид предателство спрямо НЕЯ …

Тогава се намеси моя съпруг и ми се скара – в крайна сметка ако ти не си починеш малко,  ако не се разсееш – как искаш после да си адекватна с детето … чувствах, че е прав, борих се J, но той победи. Дори излязох на вечерно парти с колеги …

След време на едно обучение разбрах, че то си има и специална терминология за това явление … и, че именно той ме е спасил от затъването в блатото на депресията…

началото

Майчинството?!?

Уравнение с много неизвестни.

Винаги обаче съм знаела, че искам да го изпитам на собствен гръб.

Никога егоистичната идея, че ще ми е по-добре без деца не е стояла пред мен!!!

Денят дойде – Имам дъщеря! Искам и още, но там вече каквото Божията промисъл реши …

Майчинството – Свекърва ми винаги повтаря думи чути от поколенията преди нея … Майка да имаш, но майка да не си!?!  - те сякаш казват всичко за бремето на майчинството …

Майчинството …  почука на вратата ми преди  две години …

Единствената ми тревога бе как по дяволите ще сменям памперсите – онези пълните с миризливо съдържание?!?

Дотогава вярвах, че спя дълбоко … но чувах всичко – всяка промяна в звуковото пространство вляво от мен, където беше креватчето …  Все така продължавах да не чувам нощните похождения на съпруга ми до хладилника в издирване на вафли … Не пропусках обаче да чуя НЕЯ.

В миналото остана късното събуждане сутрин и ранното лягане вечер …

Биологичния ми часовник се настрои по ранни доби да съм крак, а вечер … вечер чаках да утихне къщата … и тогава идваше моето време да се наслаждавам на тишината!