понеделник, 15 септември 2014 г.

Да погледнеш и себе си



Да Ви се е случвало да излезете от вкъщи по нощница и да не обърнете внимание – нахлузили вехтите маратонки и да притичате до близката бакалница за тесто за мекици …

Е, не – точно по нощница не съм излизала /все още/, но да не погледна, че веждите ми са обрасли и почти са се слели в една …, да не обръсна краката си и да хукна по бермуди за хляб …мдааа ….кофти.
Толкуз кофти, че чак се стреснах … и сега преди да хукна правя щателен преглед на принципа -  чадър, шапка и аз …
Затуй по една контра на пергелите при всеки душ – без значение дали ти се очертава светско събитие или не …
Виж гребена не е задължителен – винаги може да се оправдаеш с вятъра от североизток дето вее откъм Дунав J

Абе както се казва никогаж не е късно да станеш за резил!!! Нали комшиите все трябва да има за какво да си говорят J
Подобни ситуации действат отрезвяващо … Майчинство, майчинство …, но трябва да се погледнем в огледалото – и отсреща да ни намигнат с усмивка, а не крокозъбел …

Не е казано, че трябва душата ни да повехне, само защото сме станали майки –  не може ли да довършим прането … и сложното изречение/статус във социалната мрежа, да мислим задълбочено и в същото време да сме заредили шишетата с мляко и да сме готови за акцията – „Укротяване на гладната”… толкова много ли искаме – едва ли!


Никъде в дебелите книги не пише, че трябва да отложим стремежите си за себеизразяване, докато не пратим децата в Университета!

неделя, 14 септември 2014 г.

Памперси, депресия, бягство


Три дни остана у дома майката на съпруга ми – да ми покаже как да го къпя, как да сменям памперси, как да го храня …
Храненето и къпането как да е – те явно са от типа вродени умения …обаче ПАМПЕРСИТЕ … ти да видиш … напиканите лесно, обаче … осраните /без извинение/ …ги сменях първите дни на прибежки и припълзявания до банята и обратно – ходех да плаша тоалетната чиния … не си правя майтап … просто не ми понасяше  …
Бързо обаче свикнах …и до днес недоумявам като как стана тази работа.
Не че са станали по-малко миризливи …, явно майчинския инстинкт проработи и в тази си част …

Заспиваше по часовник и се хранеше по часовник … Обичаше рано сутрин да се кара на Милен Цветков /тогава излъчваха повторенията/. А през деня … О! През деня беше фен на 24 kitchen .
Всички харесват Хорейщо – От местопрестъплението:Маями – само ТЯ се сърдеше, когато го пусках да гледам.

Първите месеци беше лесно. Когато исках пет минути за себе си я оставях в кревата и бягах в кухнята – кафе, цигара /не кърмех/, ФБ … Бързах обаче да се върна – имах чувството, че съм я изоставила.

Когато за първи път се наложи да извикаме бабата за няколко часа, защото трябваше да изляза – щях да си счупя краката от подтичване по улиците – каниха ме на кафе … аз обаче имах усещането, че това ще е вид предателство спрямо НЕЯ …

Тогава се намеси моя съпруг и ми се скара – в крайна сметка ако ти не си починеш малко,  ако не се разсееш – как искаш после да си адекватна с детето … чувствах, че е прав, борих се J, но той победи. Дори излязох на вечерно парти с колеги …


След време на едно обучение разбрах, че то си има и специална терминология за това явление … и, че именно той ме е спасил от затъването в блатото на депресията…

началото


Майчинството?!?


Уравнение с много неизвестни.
Винаги обаче съм знаела, че искам да го изпитам на собствен гръб.
Никога егоистичната идея, че ще ми е по-добре без деца не е стояла пред мен!!!

Денят дойде – Имам дъщеря! Искам и още, но там вече каквото Божията промисъл реши …
Майчинството – Свекърва ми винаги повтаря думи чути от поколенията преди нея … Майка да имаш, но майка да не си!?!  - те сякаш казват всичко за бремето на майчинството …

Майчинството …  почука на вратата ми преди  две години …
Единствената ми тревога бе как по дяволите ще сменям памперсите – онези пълните с миризливо съдържание?!?

Дотогава вярвах, че спя дълбоко … но чувах всичко – всяка промяна в звуковото пространство вляво от мен, където беше креватчето …  Все така продължавах да не чувам нощните похождения на съпруга ми до хладилника в издирване на вафли … Не пропусках обаче да чуя НЕЯ.

В миналото остана късното събуждане сутрин и ранното лягане вечер …
Биологичния ми часовник се настрои по ранни доби да съм крак, а вечер … вечер чаках да утихне къщата … и тогава идваше моето време да се наслаждавам на тишината!